Всеки ден си измислям пътека до теб.
Всяка вечер по нея се връщам.
Без компас, нито карта през цялата степ

Какви ли досега не ги редих,
разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих

Не е било да ти говоря много, знаеш!
И този път на друг не ще приличам.
Туй знам пък аз, че истински желаеш!

Коса - разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му - две хубави очи.
Отпред - паничка, свикнала да бъде празна. 

 Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,