Коса - разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му - две хубави очи.
Отпред - паничка, свикнала да бъде празна. 
На дъното животът сляп - мълчи. 

Наместо жезъл - просешка тояга -
наградата за пот от много труд.
Под шапка, дето много силно стяга,
и гласовете, и смехът насила - луд... 

Лицето благо, както на икона
в руини черни, съхранена от пожар.
Безумно тежък ореол - корона, 
за там, отвъд, когато стане цар.