Всеки ден си измислям пътека до теб.
Всяка вечер по нея се връщам.
Без компас, нито карта през цялата степ
или джунгли в пустини превръщам...  

Колко пъти качих Манаслу и К2,
утре мисля дори да отида
с разтуптяното мое, тъй малко, сърце
да топя ледове в Антарктида.  

Ако там не успея, ще скокна до Марс.
Ей къде е - на две, три минути,
светлината щом яхна! А "земния" фарс  
ще разпръсна... с едни парашути...

Виж, какво ли не правя - пиян от любов!?
А какво е любов? Как да зная?
Чух от други за пътя - отдавна готов -
между Ада и Рая... в Безкрая...  

Ботьо Сега