негонен комплекс

в мен се вдига и прави ме важен…

Имитатор на страдащ

 е лесен рефлекс…

Преподобен с душа на прокажен…

Няма истина грам

в тез три крини лъжа,

от които ми палят казана.

А в сервилния срам

попресторен тъжа,

но пернее се вътре фазана…

Клин, разцепен от клин…

Кал без пръст и вода…

Невъзкръснали феникси в ято…

Сладкокисел пелин…

Без затвор свобода..

И без слънце горещото лято…