Как се радвам, как се радвам, че не ми се пишат вече стихове..!И как се радвам, че поет също не става от мен.!От една голяма песен(нямаше как да е чалга ) чух, че любовта е дума от няколко букви, която не е изричана тук на земята...........На някоя   и шавнала рибата и хоп- пишем стихове...На някой му писнало да търка бастуна и хоп- пак стихове!
Думи редим.Напъни разни...Халюцинаций духовни...Бягаме от проблемите..Бягаме от комплексите...Но нека да попишем за любов...Това поне със сигурност не го разбираме!
А там ни е силата...
Аз пък искам да разкажа за омразата.!
Днес я срещнах пак.
И не в едни очи...
Или за завистта....Или за мазохизма...Или за посредствеността....
Или за безличието....Или.....
Събудете се сутринта!Излезте!И те са там- навсякъде!
Защо ли напускам България?

Напускаш я защото още имаш шанс! Защо аз не я напускам? Защото трябваше да го направя преди 21 години... Днес вече е късно... Пожелавам ти късмет!!!
...Върни се след 20 години и се обади пак! Сигурно постингът ти ще завършва със: "Защо ли напускаХ България?"

Светът е за смелите и умните...!