В треволяка се хиля на мравките,
аз съм богът им, те ми се кланят.
От гората приплакват си кляфките,
на тъгата в мен те се осланят...
Гъделичка ме силно природата
и се мъчи да върне детето си
дето все си изгубва породата
и рисува в по-сиво небето си...
Таралежи  бодлите си скубят,
те без друго ги мачкат колите..
А лисици нарочно се губят,
или свършват пак там при бодлите...
Ако аз съм бог, други с мен спорят...
Те са същите, правещи грях
и на тях буболечки се молят,
буболечки, умиращи в прах...