Те без друго са пяна в морето.

Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,

изпарявам ги право в небето....

Там е мрак.Вътре черни проклятия

в мараня опикават морала,

а молитви висят на разпятия.

Тъмнината тъй чувства се цяла...

Но картината не е такава...

И лъжовна е нейната цялост.

Тя е семе, което не става...

Тя е оргия в липса на зрялост...

Две светкавици чакат готови

да разцепят главата на мрака,

а пък в мене водата се рови.

Аз съм пясъкът, нищо не чакам...