Газя бос разтопените восъци...
Стана тъмно и тръгвам на лов.
Гръм,тълпа-оцелелите просяци!

Бялото замислено се сепна,
огладня за малко цвят,
но внезапно черното го цепна...

Щастието и тъгата се познаха.
Търсеха един и същ баща.
Смесиха възторгване с уплаха,

 
 Без нагласа,без грим или маска
и без страх от това да сгреша,

Без дом,без път...
Отнесен,странен.
Говори ми за тишина.

Често паля колата и ...без точка Б. Пусках си тази песен всеки път,без да знам името,но я загубих. Днес я намерих отново в You Tube. Нямам търпение пак да тръгвам...

Часовникът удари осем
и ето те под звездното небе на вън...
Гледам те през стих  от теб изпросен,

Аз не чакам напразно,не моля...Аз знам....
Мисълта ти отдавна отпъдих далече.
Престарах се да съдя и хуля без срам,

Пълната луна се разлудува,
дърпа ме към своя дом.
Праща ми звезди да ме целуват

Безцветно разлистен,
прободен от  глисти
пулсира и свива се гъ_

За
миг мисълта му спря. Този вълшебен шум на водопада! Винаги ставаше така. Водата се пръскаше в дъга, прониквайки плавно в дълбокия вир...
Точно сега дрехите му бяха повече от ненужни,съблече ги сякаш погледът на планинска фея и го ост...

Прибирам се. Нов дом.Атмосферата разкошна.Жена ми все още няма търпение да се махна от BG,ама малко по-така,сервилна,усмихната някак си.Долавям някакъв позитивизъм в подхода.И моята усмивка чувствам по-европейска излиза.
"Намерих ти един ...