Всеки ден си измислям пътека до теб.
Всяка вечер по нея се връщам.
Без компас, нито карта през цялата степ

Какви ли досега не ги редих,
разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих

Не е било да ти говоря много, знаеш!
И този път на друг не ще приличам.
Туй знам пък аз, че истински желаеш!

Коса - разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му - две хубави очи.
Отпред - паничка, свикнала да бъде празна. 

 Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,

 В треволяка се хиля на мравките,
аз съм богът им, те ми се кланят.
От гората приплакват си кляфките,

 Днес и думите остро ми бягат..
Те без друго са пяна в морето.
Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,

 Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...

 Простовато пропадащ
негонен комплекс
в мен се вдига и прави ме важен…

 Някой ден, в някой пек
ще ти кажат за мен,
онзи черния май си замина?!

 Днес и вчера не се различават.
Мъртвоходещи сиви души
се прозяват и дозаразяват...

 Как се радвам, как се радвам, че не ми се пишат вече стихове..!И как се радвам, че поет също не става от мен.!От една голяма песен(нямаше как да е чалга ) чух, че любовта е дума от няколко букви, която не е изричана тук на земята..........